Българската тамбура

Българската тамбурабулгария е единственият музикален инструмент в човешката история, който носи етнонима на един народ. Със своите многобройни достойнства тя е олицетворение на традиционната българска музика и в съчетние с други исконни знаци изгражда фундамента на символния тетрахорд, определящ българската духовна тоналност.

Приложението на тамбуровидния инструмент по българските земи има многовековна история. По подобие на хилядолетните българските чинари, булгарията е устояла на времето и е надживяла всякакви социални, политически и религиозни доктрини. През всичките тези години инструментът е бил назоваван с различни имена – както и неговите „родители” са именувани – траки, гети, скити, мизи и т.н., но и до днес са си останали българи. Българската тамбура е фундамент, върху който са градили мелодии талантливи певци, кавалджии, гайдари, гъдулари. Тя е задавала метрума и е поддържала ритъма, хармонията и тоналността на изпълняваната песен или инструментална мелодия.

Съхранените през вековете сведения и факти изграждат убеждението, че българската тамбурабулгария е била неделима част както от делничните и празнични преживявания, така и от духовните и религиозни ритуали на българския народ. В неговите ръце инструмента е изпълнявал социална, религиозна и духовна функция. Със сигурност може да се каже, че музикалният инструмент булгария е ритуалният и церемониален инструмент на Българите. Неговото съхранение и развитие е от първостепенно значение за оцеляването на нашето общество.